Искам да разкажа онова, което съм научила от своя дядо за ромите бакърджии, защото и моето семейство принадлежи към този клан и аз се гордея с това. Открай време ромите бакърджии са се ползвали с уважение и почит благодарение на своя занаят, който е бил много ценен навремето от населението.

В миналото повечето съдове, например тигани, тенджери, тепсии, котли, казани са били изработвани от бакър (мед). Те обаче са се нуждаели и от ежегодно калайдисване, за да бъдат годни за употреба. Ромите, които са се занимавали с изработката и поддържането на тези съдове, били наречени бакърджии – по името на метала, от който са се правели. Съдовете били купувани както от роми, така и от българи, турци и други.

Притежанието на медни съдове от едно семейство било знак за заможност, а за младоженци това бил особено скъп и ценен подарък.

За да обслужват повече населени места, в миналото ромите бакърджии са се местели постоянно от едно място на друго, защото такива фамилии в България са били малко и те са били много търсени. Занаятът им бил добре платен и те са имали възможност да си купуват хубави, яки коне. Поръчвали да им изработят красиви писани, пеещи каруци, с които пътували. Дядо ми каза, че в училище ще учим разкази на Йордан Йовков, в които се описват именно тези пеещи каручки. Звуците им известявали хората, че в селото са пристигнали бакърджиите, и който имал нужда от техните услуги, излизал от дома си, за да ги срещне.

Ромите бакърджии отсядали в края на селата, където опъвали своите специално изработени катуни (палатки). Оставали там, докато имало работа. След това поемали към друго село. И така години наред.

Този клан роми – бакърджиите, са православни християни, които се венчават в християнските храмове и кръщават там и децата си.

Ние празнуваме всички християнски празници, но с особена почит на 14 януари отбелязваме Василица – ромската Нова година, наречена на името на Св. Василий, който спасил ромите. На трапезата поставяме задължително печена пуйка или гъска, защото знаем легендата, в която се разказва как гъските  спасили ромите от удавяне в морето.

Тържествено празнуваме и Великден. Боядисваме яйца и месим козунаци. Възрастните ходят на черква. Младите връзват люлки, на които ергените люлеят девойките и пеят.

Много радост цари в дома ни и на Гергьовден. Тогава колим бяло мъжко агне. Преди това обаче, на шията му се поставят венци от цветя, направени от момичетата в къщата. Най-възрастният от семейството слага свещ на главата на агнето. След това с едно кандило с тамян кади агнето и пожелава здраве, късмет и плодородна година. Агнето се пече предимно на шиш и трае около 4 часа. През това време семейството почива и се весели.

Днес ромите бакърджии не са вече катунари, а са трайно настанени на едно място. Моето семейство от дълги години живее в град Симитли. То е уважавано и добре прието както от съседите роми, така и от съседите българи. Къщите ни са в близост едни до други. Услужваме си с разни неща, гостуваме си и честваме заедно детските рождени дни. В училище седим на един чин с нашите приятелчета – българи и си помагаме взаимно.

Ромите бакърджии държат много на образованието на своите деца и затова и ние редовно посещаваме училище, учим старателно, за да продължим традицията в нашия клан, от който има инженери, юристи, учители, икономисти, дори и лекари.

И днес една част от ромите бакърджии поддържат този занаят, но се придвижват с хубави леки коли, за да доставят поръчките, и вечер се прибират при семейството, в своя дом, защото няма по-ценно от това.