В далечна, забравена страна, сред горите и поляните се прокраднало едно тъмно, съмнително мълчание, като дух на нощта, завиващо земята в своята завладяваща обсебеност. В тази мистична нощ, където във времето се тъкат с паяжина от забравени легенди, живеело едно малко, ромско семейство – баща, майка и техните две деца – Жасмин и Леонардо. Те обичали да пътуват от село на село, разказвайки приказки и пеейки ромски песни, за да споделят радостта си с всички, които срещали по пътя си.

Една прекрасна пролетна сутрин, докато семейството бродело из зелените поляни, те срещнали бабичка, лежаща на земята, търсеща помощ. Тя бе изтървала бастуна си и не можела да се повдигне. Семейството бързо й помогнало да стъпи на краката си, а Леонардо й подал бастуна. Тази бабичка обаче се оказала магьосница и в знак на благодарност споделила със семейството за изгубеното съкровище на старите ромски легенди, намиращо се в Горския лабиринт. Семейството било предизвикано да тръгне по пътя на звездите и да се впусне във вълшебната пустош на тайнствения Горски лабиринт.

Бащата и майката били готови да се изправят пред предизвикателството, а децата им – Жасмин и Леонардо с нетърпение очаквали да видят какво ще открият. С помощта на магьосницата те се отправили във вълшебното пътешествие.

След дългия път през горите и реките, те срещнали много препятствия, но с вяра, любов и дружелюбие успели да преодолеят всички трудности. Докато вървели, попаднали на растяща гъба в тревата със златни орнаменти по чадърчето ѝ. Откъснали я и внезапно земята под тях се отворила, те се подхлъзнали по една снежна пързалка и попаднали в хралупа, в която стояла една огромна, бяла мечка. Мечката дала на семейството загадка. Ако успеят да я решат – тя щяла да им даде картата на лабиринта към горското съкровище, но ако не успеят, то те ще останат в тази хралупа завинаги. А загадката била следната:

„Скрити сме в историята, но винаги присъстваме,
със сърца пълни със сила и топлина,
произлизаме от пътя на въздуха и вятъра,
откъде сме ние, ромите – кажете ми сега. “

Майката отвърнала:

-Египет.

Но отговорът не бил този. Всички се притеснили. Те имали само още 1 опит. Тогава Жасмин си спомнила как в една от песните, които си пяла по пътя се споменава отговора на загадката и тя се изкрещяла:

– ИНДИЯ! Ние произлизаме от Индия.

Този отговор бил правилен и мечката им дала картата към съкровището.

Накрая, след много дни на пътешествие, когато стигнали до края на лабиринта, пред тях се открило скритото съкровище – ковчега на древните ромски владетели. С бляскави бижута, магически предмети и „Книгата на ромските тайни“ – която съдържа подробни факти и истории, разбулени загадки, както и информация за тяхната култура и обичаи. Съкровището изгряло като звездата на зората, озарявайки тъмната дълбочина на лабиринта.

Семейството се върнало в своето село, където споделило своите приключения и съкровището със свои приятели и съседи. Оттогава насетне, те продължили да разказват приказки, да пеят ромските си песни, споделяйки своята радост, мъдрост и съдържанието на книгата с всички, които ги слушали, а средствата от останалата част от съкровището отишли за изграждане на културна ромска школа, докато тъмните прегради на времето и пространството, заплетени във вечността на легендите продължават да кипят и се разгръщат в безкрайната тъмнина на нощта.