НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ТВОРЧЕСКО ПИСАНЕ
Стихотворения
от Донка Кьосева
гр. Пловдив
Dekhoi chordas mi bezeti
Ale dae, sui ta thav
Te sives i kotora
Kai achile man
Kate si meri dehiba?
Maladilem la, kana na
Djanavas kon siom me
Na dehindjom sade me yakhensa
Voi si mo garado asaiba
Horatinav but mere villeske
Na shunela man
Akhana kate te dja nasvale vogesa?
Anglal kasko kher te achav?
Me yakha putarde yarades
Djivdi sinom, pale kerme hana man
Ushti dae,
Chshor mangi pani
Te isthiovav me bezeha
Soske palal me asva
Lake ka vazdav me vasta
Karing o Del
Dekhoi chordas mi bezeti
Ka jungadav li?
Някой ми открадна мечтите
Вземи майко игла и конец
Да закърпиш парцалите
Които ми останаха
Къде е моята любов?
Видях я, когато
Не познавах себе си
Не обичах само с очите си
Тя е тайната на моята усмивка
Говорих много на сърцето си
Не ме слуша
Сега къде да ида с душа инвалид?
Пред чий дом да спра?
Очите ми са отворени рани
Уж съм жива, а ме гризат червеи
Стани, майко,
Налей ми вода
Да измия греховете си,
Защото след всяка сълза
За нея отново ще издигам ръцете си
В молитва
Някой ми открадна мечтите
Ще се събудя ли?
Ma de man armanya
Denle balvalya isi mande
Lon tai maro hava
Purnangi phirava
Mo soluhi nashti te lav
Na trashava katar o karanluki
Mo vogi epash bi toro
Palal tute nanai man sono
Ma kolla man kai sinom kali
Inan man
An mi mushtik ka khidav
O kerkipe katar tere asva
Ka ingarav ti duk an moro kher
Me bresha ka dav tuke
Tai tu pale ka aves bahtali
Ma ker man avur
Kasaki sinom
Ek drom hurdo, avur drom djuvli
Mo mangipe timizi zar iv
Hinkyari na kerava
Kortar man
Mo kalo vogi parni gilib gilyabela
Не ме проклинай
Бесни ветрове има в мен
Със сол и хляб се храня
Вървя боса
Не мога дъх да си поема
Не ме е страх от мрака
Душата ми е наполовина без теб
След теб нямам сън
Не ме пропъждай че съм черна
Вярвай ми
В шепите си ще събера
Горчилката от сълзите ти
Ще занеса мъката ти в дома ми
Ще ти подаря годините си
И ти пак ще си щастлива
Не ме превръщай в друга
Такава съм
Веднъж дете, друг път жена
Обичта ми е чиста като сняг
Не говоря лъжливо
Спаси ме
Черната ми душа пее бяла песен
Phendan kai ka irizes
Kai ka iriskares mo loshaibe.
Kai naka mukhes man te ja korkori.
Kai ka khoses me asva.
Kai ka avav teri dovas.
Kai ka garaves man tere pakenca tar o brishim.
Kai ka des kher me illes.
Phir!
Soski na avesa?
Sai balval lilas tut mandar?
O drom nashardan?
Gesu andi len lylydzua ka mukav,
Kai raat memelua ka phabarav
Te arakher o drom papale.
Ka biandav katar mere uarades
Tai ka kerav mo vigi khangeri tuke.
Phir!
Iriskar mo villo papale,
Me asvensa ka kinav les tutar.
Nanai amun but vakuti.
Phir!
Kai ta averenge chumban kerke!
Обеща ми че ще се върнеш
Че ще върнеш щастието в душата ми.
Че няма да ме оставиш да вървя сама
Че ще изтриеш сълзите ми.
Че ще бъда твоето благословение
Че ще ме скриеш с крилите си от дъжда
Че ще дадеш дом ни сърцето ми.
Върви!
Защо не идваш?
Кой вятър те взе от мен?
Пътят ли изгуби?
Денем цветя ще ти изпращам по пътя на реките,
А нощем свещи ще паля пред моя праг,
За да намериш пътя обратно.
Ще се преродя от раните си
И ще превърна душата си в храм за теб
Върви!
Върни сърцето ми обратно –
Ще го купя от теб със сълзи.
Нямаме много време
Върви!
Че чуждите целувки горчат!
Донка Кьосева
Казвам се Донка Кьосева, на 26 години съм и съм актриса. Завърших висшето си образование в ПУ „Паисий Хилендарски“ в класа на проф. д-р Александър Илиев със специалност „Актьорско майсторство“. Правя огнени спектакли, преподавам актьорско майсторство и изкуства, пиша поезия на ромски език. Към момента съм сценарист и режисьор в НЧ „Димитър Пешев“, гр. Пловдив.
В конкурса участвам с три стихотворения.
