Имаше едно време един чадър на име Мъни. Той стоеше самотен, изправен в ъгъла на стаята. Мъни чакаше с нетърпение да дойде есента, за да бъде нужен и да разгледа света.

Един ден заваля силен есенен дъжд и Софи, собственичката на чадъра, се нуждаеше от помощта му, за да отиде на училище. Тя го взе и весело закрачи по улицата. Дъждовните капки падаха върху чадъра, а той се чувстваше много щастлив, че е потребен и вече не е самотен. След училище дъждът беше спрял, времето беше чудесно и Софи отиде със съучениците си в парка, за да поиграят. Децата се  забавляваха и доволни си тръгнаха.

Софи забрави Мъни на пейката. Той остана сам. Мръкна се. Никой  не дойде да го търси. Натъжи се. У дома не бяха разбрали, че го няма. Почувства се самотен и непотребен. Със свито от мъка и страх сърце, зачака утрото.

На следващия ден заваля силен дъжд. Мина малко пухкаво кученце и като видя Мъни, се зарадва и го попита:

– Здравей! Вали много силно и ще намокри пухкавата ми красива козинка. Искаш ли да ми помогнеш, да ме предпазиш от дъжда и да бъдеш мой приятел?

Мъни се съгласи. Целия ден двамата бяха неразделни и си прекараха чудесно.

Софи разбра, че е изгубила чадъра, и много се натъжи, защото той бе неин добър и верен приятел от години. Търси го в парка, но не го намери. Взе от албумчето си една цветна снимка, на която бяха снимани двамата с Мъни. Написа обява, че издирва своя верен, дългогодишен приятел – чадърчето Мъни. Написа прекрасни думи за него, залепи общата им снимка, написа телефонния си номер, за да се обадят,  ако някой има информация за него.                                                                                                 .  

Кученцето и Мъни отидоха да се поразходят. Изведнъж чадърът видя обявата. Сърцето му трепна от радост. Разбра, че Софи страда за него, че ѝ липсва. Почувства се обичан. Помоли приятеля си да позвъни на телефонния номер, записан на обявата. Кученцето се обади и Софи толкова се зарадва, че след няколко минути беше при тях.                                                                                

Мъни благодари на своя нов приятел и му каза, че много ще му липсва. Софи обеща да се разхожда често с Мъни в парка, за да може двамата приятели да се виждат.                                                                                                                            

Тримата си направиха обща снимка в знак на тяхното приятелство.