НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ТВОРЧЕСКО ПИСАНЕ
По душа и сърце съм човек
Есе
от Мария Янева Йорданова
гр. Бургас
Аз съм ромка. И не, не се срамувам от това. Живея в една махала със себеподобни. Уча в училище, което наричат „Циганското”. И от това не се срамувам. Обичам да ходя на училище, да скачам на ластик с приятели, да карам колело, да танцувам, рисувам, да играя на телефона си. Аз съм най-обикновено дете. Вече съм на 15 и животът ми се промени така, както на всички хора, независимо дали са цигани, българи, руси или черни. Пандемията ни открадна детството, свободата. Направи ни примирими, неуки повече от преди, раздели ни на класи още повече.
Аз съм ромка и ако ме питате – не, не се срамувам от това. Кой би се срамувал от майка си и баща си, от роднините си.
Да ви кажа ли от какво се срамувам?
От какво изпитвам страх, кого съжалявам?
Срамувам се, че когато нещо лошо се случи – кражба, пожар, убийство, дори пандемия, всички от обществото обвиняват първо ромите и се оправдават с това, че те крадат, не работят, нямат навици, имат много деца, не учат и не работят. Запитали ли сте се защо е така? Кой налага това и има ли работа за тях, какъв е начинът им на живот. Нима всеки родител не иска детето му да успее…
Аз съм ромка и циганска кръв има във вените ми, родът ми е такъв и нямам вина, че съм се родила в махалата. Гордея се, че съм различна – и по цвят и по-душа – по свободна съм и по-щастлива. Родителите ми имат работа, уча и се старая да съм добра във всичко, което правя.
Рисувам и танцувам в една школа към едно читалище и съм добра. Уважават ме, защото са старая, а в махалата често ми честитят получените награди и медали, гордеят се с мен, и приятелите ми, и госпожата ми, а това ме мотивира и кара да се чувствам значима.
Искам да кажа на всички, че светът, в който живея е труден, но е моя свят и искам да живея в него, с него и заради него. Знам, че ще успея за завърша образованието си, защото се старая, уча и съм подкрепяна от цялата общност около мен.
Искам да стана балерина. По душа и сърце съм човек.
Мария Янева Йорданова
Мария Янева Йорданова е на 15 г. Тя е момиче, гонещо мечтите си в свят, пълен с трудности. Преди 2 години пожар изпепелява дома на семейството ѝ посред зима. Със задружни усилия те успяват да се справят, а Мария търси и намира помощ в читалището, което им осигурява психологическа помощ, дрехи и предмети от първа необходимост. Участва в ЛФ „Фантазия” към НЧ „Христо Ботев 1937”, гр. Бургас, с р-л Атанаска Желязова, която я чака да завърши, за да започне работа в школата. Носител е на международни награди за рисунка и приложно творчество, както и в областта на литературата.
В настоящия конкурс участва с есето „По душа и сърце съм човек“. Ръководител: Атанаска Желязова.
