Не съм създаден аз за рая!

Там са само хората с чисти души.

Не! Недей ме съжалява.

Аз това сам си причиних.

Сърцето в мен е чисто,

но душата опетнена.

Няма как да стигна сам

в рая, не зная как.

Главата ми е мътна,

пълна със заблуди и лъжи.

Пречат ми да видя пътя,

който душата иска да спаси.

Чувам как хор припява

и иска да ме улесни.

Ала мъглата в мене не престава,

душата в плен държи.

Мастилото, с което съдбата своя пиша,

невинността ми с греховете си петни.