НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ТВОРЧЕСКО ПИСАНЕ

НАЙ-ФАНТАСТИЧНОТО МЯСТО

Разказ

от Стефания Радославова Ангелова, 13 г.

с. Гърмен, обл. Благоевград

Аз съм Моника. Често ми се налага да сменям училищата, в които уча, защото родителите ми много пътуват. Те ходят да работят в чужбина. Така се налага да живея ту при едната ми баба, ту при другата баба, а те живеят в различни градове. Така че имам приятели в различни градове.
Един ден с моите приятелки чакахме автобуса за училище. Тогава живеех в града на майка ми. Приятелките ми се казват Анна и Мария. Аз съм по-голяма от тях. Както всеки ден отидохме на училище, а след края на часовете тръгнахме към нашето любимо място. То беше в една изоставена сграда, нещо като мазе , но на нас много ни харесваше. Тук се чувствахме свободни.
Този ден обаче решихме да навлезем по навътре в мазето. Навътре и вляво имаше стая, в която никога не бяхме ходили. Когато влязохме, забелязах един много странен предмет. Някаква странна машина с твърде много бутони по нея. Мария натисна едно от копчетата без да я видим и така се озовахме в някакво измерение, в което всичко беше странно и сякаш обратно. Там кучетата можеха да говорят, лисиците да летят, птиците само да ходят. Още много странни неща имаше в този нов за нас свят. Анна веднага се разплака, а аз се чудех как да се измъкнем.
В този момент пред нас се яви кралицата на феите, поне така ни каза едно кокиче. Феята, която първоначално се изплаши, ни каза:
– Какво търсите вие, незнайни същества, в нашия свят?
Аз отвърнах:
– Приятелката ми натисна едно копче на една машина. Сега се чудим как да се измъкнем оттук.
Феята рече:
– Хъм… Зная как да ви върна обратно, но при едно условие – донесете ми растението атъмбъро.
В мига, в който изрече тези думи, феята изчезна.
Ние тръгнахме да търсим растението, което щеше да ни донесе спасение. Нашето приятелче кокичето ни насочи към една пещера. Там, върху гърба на някакъв динозавър, трябва да търсим желаното растение.
Намерихме пещерата и влязохме вътре. Динозавърът спеше и аз тихичко се покатерих на гърба му. Той обаче се събуди и ръмжейки проговори:
– Не пипайте атъмбъро! То е твърде ценно за мен! – литна и не каза нито дума повече.
Излязохме от пещерата. Пред нея растяха подобни на лиани. Стеблата им се губеха в облаците. Започнахме да се изкачваме по стеблата. Върху облаците открихме динозавъра, който отново спеше. Мария взе растението и заслизахме надолу.
В мига, в който стъпихме пред пещерата, феята се появи пред нас и каза:
– Браво! Не мислех, че ще успеете, но ето – взехте го!
Тя взе атъмбъро, сложи го в един казан, в който се вареше някаква супа. Разбърка сместа, а ние се озовахме в мазето. Чудехме се сън ли е или реалност.
Сега отново сме си у дома. Няма по-фантастично място от родния дом.