НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ТВОРЧЕСКО ПИСАНЕ

Моят любим учител

Есе

от Сашо Михайлов Димитров, 15 г.

гр. Пещера

Аз съм ученик в прогимназиален етап. За годините ми съм научил, че първите уроци за живота научаваме вкъщи, след това по своя път сме напътствани от учителите си. Моите учители ми казват: „Моето момче, ти показваш повече знания, по-добро възпитание от другите деца“. Те ме канят да участвам в училищни мероприятия. За мен е гордост  да застана пред всички с микрофон в ръка и да водя училищните тържества. Това постигнах, защото се доверих  на моите учители още в началото училище. Показвах по-добри резултати, по-добри умения, винаги съм бил старателен. Моята учителка е прекрасен човек. Тя ме държеше за ръка и ми казваше: „Човек, който се учи, в живота всичко ще му е по-добре от тези, които не се учат“.

Още от много малки израстваме под зоркото око на учителите. Замисляли ли сме се какво представлява учителската професия в наши дни? През цялото време до нас е учителят, който освен да ни се кара, ни и напътства, дава ни ценни съвети за живота и света, а дори и поощрява нашите усилия. Често съм чувал израза „училище-втори дом“ и наистина е така. То за всеки човек е нещо специално. Училището е перфектното място, където може да създадеш контакти, които да използваш цял живот, не само докато учиш.

Да си учител е много трудна професия и както повечето други, ако не я работиш с желание, няма да ти се получи. Учителката е като твой спътник в едни от най-хубавите моменти от живота ти, а именно тийнеджърските години. Ние прекарваме много време в училище, половин ден от първи до дванайсети клас и толкова често срещаме учители по различни предмети. Много често ни се налага да сменим училището и виждаме други учители, които преподават същите предмети.

Ясно е, че винаги ще имаме една любима госпожа, която ни е впечатлила с нещо в себе си, което е просто естествено. Впечатлила ни е с желанието си за работа, любовта към учениците, начина на контактуване с нас.

Една учителка не трябва да разговаря с учениците си само за училище. Една наистина добра учителка трябва да знае и може да контактува с децата извън училище, да говори с тях за неща, които не засягат само училищната дейност. Тя трябва да бъде мила, грижовна и най-важното – да има уважение. Щом ние, учениците, показваме голям респект и уважение, очакваме да получим същото от другата страна, независимо дали срещу нас стои чистачка, учителка, директорка или съученик. То става най-важното качество, без което нито учителят, нито ученикът ще се справи. Какво е училището? Този въпрос някой може да отговори по различен начин. Училището е приятелство, взаимно разбирателство и уважение. Какъв ли трябва да бъде преподавателят до нас, за да остане завинаги в сърцето ни?

В моето училище има много учители, но за един учител искам да говоря повече, благодарение на когото се прекланям пред делото на българските учители.

Моята любима учителка ще остави дълбока следа в сърцето ми със своя подход към възпитаниците си, вниманието, с което ни обгражда, обичта, с която всекидневно ни дарява. Всяка трудна ситуация се опитва да излезе с усмивка и добро настроение. Тя е мила и силна и във всяка ситуация се опитва да направи компромис.

За мен тя не е просто учител, а човек, който ме научи да бъда честен и всеотдаен да не скланям глава. Аз с две ръце я прегръщам, защото да имаш борбен дух като нейния и да си учител в днешно време е подвиг. Това е учителят, който завинаги ще остави следа след себе си заедно със своята доброта и човечност, всеотдайност и топлина.  Идеалният учител е тя: усмихва се искрено и докосва сърцето ми, хвали ни дори за най-малкия ни успех. Интересува се от изборите, които правим, и наблюдава развитието им, знаейки, че най-важното ѝ задължение е да ни помогне да станем по-добри и по-значими личности от нея самата!