НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ТВОРЧЕСКО ПИСАНЕ

Двама най-добри приятели

Приказка

от Мария Светославова Кескинова, 11 г.

гр. Хаджидимово

Имало едно време двама най-добри приятели. През един слънчев ден техните майки ги изпратили да купят от пазара по едно цвете. Те много се зарадвали, че ще имат възможност да се поразходят, тъй като им било вече скучно да си стоят само вкъщи. Стигнали на пазара и започнали да разглеждат цветята. Насочили се към царицата на цветята – розата.  Единият купил червена роза, а другият купил черна роза. Те не знаели обаче, че червената роза представлява знак за благодарност, а черната – знак за нещастие. Те се прибрали у дома и показали на майките си цветята. Майките им рекли:

– Идете сега в градината да засеете розите!

Синовете им ги засадили, но след известно време забравили съвсем за своите рози. Минало много време. Двете момчета пораснали и си намерили свои любими – красиви, умни и мили момичета. Изведнъж се сетили, че преди години засадили в градината две рози и сега им се приискало да ги покажат на приятелките си. Щом влезли в градината и видели розите, единият от тях ахнал от изненада:

– Ах, колко красива си станала, мила моя!

Щом изрекъл тези думи, моментално неговата роза се превърнала в голям цветарски магазин.  Любимата му била зашеметена от видяното. Двамата били толкова радостни, че не намирали думи, с които да изразят своето щастие. Но… другата двойка завидяла много за красивия магазин. Щом в сърцата на двамата млади се породила завистта, тутакси черната роза се превърнала в мрачна и студена гробница.  Втората двойка започнала горко да плаче.

Но тъй като двете момчета били истински и искрени приятели, първият поканил втория да влезе заедно с приятелката си в просторния цветарски магазин. Двете двойки съжителствали заедно, отглеждали красиви цветя, правели празниците на хората още по-приказни и вълнуващи и се радвали дълго на живота.

Поуката е, че когато сме добри не само към хората, но и към заобикалящия ни свят (растения, животни) ще ни се върне доброто. А когато сме лоши, не забелязваме другите около нас, не се интересуваме от какво имат нужда и не им казваме нито една добра дума, то тогава лошото ще бъде наш спътник в живота.