Какво означава да бъдеш на върха? Интересен въпрос.

Живея в едно красиво село, разположено в северните склонове на Сакар планина. В свободните и безгрижни дни обичам да се скитам из обширните поляни, да слушам песента на птиците, свили гнезда по дърветата, да гледам как родителите хранят малките пиленца. Домилява ми. Искам един ден и аз да имам свое гнездо някъде по българската земя и да отгледам децата си тук. За мен ще бъде постижение и осъществена мечта. Ще бъде изкачен връх.

Щом изкача някой от близките върхове около дома ми, виждам селото, пустеещите къщи, обезлюдените имоти, тревясалите пътища… и разбирам. Отишъл си е оттук животът. Това ме натъжава. Слизам от този връх. Той не ме прави щастлив!

Ето и малката селска река – времето още не я е заличило. Наивница! Бърза към морето, сякаш ще го напълни със своите няколко шепи вода! Сядам на огромен гранитен къс. Как ли се е отделил от скалата–майка, мисля си.

Да бъдеш на върха, означава да си различен от другите, да знаеш повече и да можеш повече от тях. Човек на върха се чувства зависим от това, което прави, свиква с това. Славата, която се разнася след успеха ти като креслива сврака, разнася на всички новината, че ти си на върха. Приемаш тази си участ, приемат го и другите и ти не си онова обикновено момче от крайграничното село, а ученик от големия град. И другите те виждат там, на твоя връх, стъпил здраво, непоклатимо. Моят връх ми струва време, усилие, старание, постоянство, търпение… и много часове, прекарани в учение.

Аз съм щастлив човек. Към моя връх ме поведе моят учител, който неусетно направи от мен, плахото селско момче, уверен и знаещ човек. Чувствам се знаещ и силен, чувствам се удовлетворен от труда си в кратките мигове на славата.

Когато за първи път получих наградата си, аз погледнах всички в очите – моите учители, моите конкуренти от цялата страна… Срещнах строгия поглед на моя учител – сякаш ми казваше: „Гордея се с теб, Младенчо“. Чувах треперещия глас на директора, който развълнувано съобщаваше името ми…

Спомних си за мама…, за селото ми…, за високия връх, за разбития селски път, по който някога тръгнах към града, за да изживея миговете на моя връх и моята слава, и НЕ съжалявах…

Къде ли ще ме отнесат славата и моят връх? Мисля си за други върхове. За Аграрния университет в Пловдив. Колко много върхове има и там за изкачване! Да си на върха, означава да побеждаваш себе си, трудностите, да твориш съдбата си, да бъдеш себе си и дълго да гледаш натам – „към бъдещето, дето няма стига и дето хората с труда си стават ВЕЧНИ‘‘.