Благородната лъжа често се възприема като добра постъпка, като благороден жест, с който се опитваме да спестим неприятности, беди и страдание на другите хора. На практика обаче тя може да създаде много повече проблеми.

Когато лъжем, дори и с благородни намерения, можем да разрушим доверието на другите в нас и да изпаднем в конфузни ситуации. Винаги е по-добре да бъдем искрени и честни, дори и това да ни се вижда трудно понякога. Благородната лъжа може да създаде очаквания, които не могат да бъдат изпълнени и да предизвика разочарования.

Когато сме откровени, можем да създадем по-здрави и дълготрайни връзки с хората около нас. Когато сме искрени, не се преструваме на такива, каквито не сме, за да се харесаме на другите или да не ги нараним, ние по-лесно запазваме и собствената си идентичност и автентичност. Да носиш маска е изморително бреме.

Искреността и честните отношения ни помагат да се чувстваме добре, когато останем сами със себе си и със съвестта си. Те ни помагат да повярваме в себе си и да сме по-уверени, защото другите ни харесват такива, каквито сме. За тях ние ще сме по-надеждни партньори и приятели, защото никога няма да ги подведем и да ги предадем.

Ако постоянно спестяваме на близките си неприятни истини, как ще им помогнем да се справят с недостатъците, да преодолеят трудностите и да станат по-добри и мъдри хора?

Според мен не трябва да лъжем, дори за дребните неща и не е благородно да заблуждаваш другите до теб за реалността, но е благородно да бъдеш до тях в трудните моменти. Защото всеки от нас се спъва, пада и истинският приятел е този, който не отрича, че си паднал, но ти подава ръка, когато си в беда.