НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ТВОРЧЕСКО ПИСАНЕ

Агресията – проява на сила или слабост

Есе

от Иван Стефанов Еленков, 16 г.

гр. Пещера

Живеем изключително динамичен и завързан свят. Историята на човека е напълнила своите жълти страници с многобройни постижения, открития и иновации. Историята на човека е напълнила своите жълти страници с многобройни постижения, открития и иновации. Способността на човека да чувства съчувствие, подтиква желанието му да помага както на ближния, така и на непознатия. Способен е да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на отсрещния човек. Съществуването ни се крепи на това да споделяме, да бъдем споделени и да бъдем изслушвани.
Обгорелите страници на същата тази човешка история крият и другата страна на нашия свят. Историята никога няма да спре да споменава множеството морални падения на човека и жестокостите, които той е извършил. Човекът е единственият вид на тази планета, който е склонен на унищожение и самоунищожение в големи мащаби. Той носи със себе си онази деструктивна част, която е причината за всичките му злодеяния. Не трябва да забравяме обаче, че природата ни е дарила с най-големия подарък-разум. Той трябва да ни води и да бъде наш съветник при всяко наше дело. В днешно време обаче, ние сме дълбоко убедени, че поведение от всякакво естество е приемливо, защото не познаваме никакви граници. Подпираме се на силата и агресията, защото вътрешно се страхуваме, че щом природата е надарила нас, тя може да надари и друг вид със същото. Такъв пример са извънземните видове, с които се опитваме много усилено да комуникираме, но в същото време изпитваме страх, че те могат да ни причиняват всички жестокости, които ние причиняваме.
Ако се вгледаме в картинката и насочим вниманието си към елементарните и изолирани елементи, ще стигнем до семейството на човека – първата му социална институция. Авторитарният стил на възпитание на родителите се изразява в заповеди, наказания и ограничения. Тези родители се стремят да принизят другия и да го накарат да се чувства виновен. Поради това прилагане на сила се крие една несигурност, която се стреми да се прикрие.
Друг добър пример, в който можем да изобличим агресията, е поведението на човек в учебно заведение – втората му социална институция. Много деца проявяват агресия в училище. Но на какво ли се дължи тя? Тази агресия може да бъде породена от някакви проблеми вътре в семейството или дори от възпитанието на детето, защото децата най-често имитират или повтарят действия и изрази, които са видели от техни близки хора у дома.
Важно е да отбележим, че не можем по никакъв начин да обвържем агресивното поведение с проявата на физическа сила, тъй като агресията намира своето проявление както във физическата разправа, така и във вербалната такава – психическо насилие. Немислимо е да твърдим, че само хората със здрава физика имат способността да проявяват насилие по пътя на агресивното си и деструктивно поведение. Агресията в каквато и да е форма в никакъв случай не е проява на сила, а точно обратното – на слабост.
Жалко, че хората в днешно време не виждат проблем в агресивните прояви и ги приемат за проява на сила, но всъщност не е така. Агресията – от латински – нападам, прокарвам със или своята гледна точка; атакувам в другия. Агресивността означава също насилие, нападателност, потискани чувства, липса на самоконтрол и загуба на чувствителност към ценностите. В днешно време Агресията е навсякъде около нас и до такава степен сме привикнали към нея, че я приемаме далеч по-нормално, отколкото би трябвало.
От една страна агресията би могла да има и положителни страни, ако бъде използвана за провокация. Един вид начин да отвориш очите на другия за своята гледна точка и своята разбирания. Начин да се самоизтъкнеш и да бъдеш забелязан и също така да се отървеш от насъбралото се в теб напрежение и отрицателни емоции. Да покажеш открито своята сила и независимост.
От друга страна обаче прекалената агресивност започва да води до отчуждаване от останалите хора, до илюзии, че ги превъзхождаш и че заслужаваш много повече от тях. Губиш приятели и доверие, а липсата на съчувствие у теб се превръща в липса на съчувствие у другите към теб. Така ставаш причина за делото „светът срещу мен”, в което си решен да победиш на всяка цена. Болката на другия е без значение, важен е личният успех. Всякакви ценности губят значение за теб, а постепенно това се прехвърля като зараза и върху околните, които проявяват своята пасивна агресивност като те отблъскват и избягват.